Голямата зала

Голямата зала се намираше точно след входа на училището.От нея мого добре се виждаха стълбите за втория етаж и входа за стаята на дуелите.В голямата стая имаше фонтан,а около него множество декоративни цветенца.Някои от учениците бяха насядали около фонтана на малки пейчици и си бъбреха.Покривът на голямата зала беше омагьосан и от него сякаш падаха малки листенца и изчезваха в пространството.

След като се върна Пайпър от редакторството тя носеше листовки и наслага и надава на сякого рекламки.Седна на пейката и пиеше кафе изведнъж духна силен вятър а беше затворено.При магазина за вестници и списаня стъкло се появи над продавача Пайпар го вкамени но знаеше че няма да го задържи за дълго затова почна да вика за помощ..............

Пайпър почна да тича,докато открие помощ и се удари във Проф.Радослав Халиуел:
-Ох много съжелявам професоре.
-Какво има защо бързаш-попита професора.
-Ами търся помощ.
-Защо?Какво се е случило.
-Ами духна силен вятър и стъглото се счупи върху продавача аз го замръзих и сега незнам какво да правя.-отговори Пайпър
-Ела,ще ти помогна.
-Но как?
-Аз имам силата телекинеза не забравяй.
-А,да.Хайде да тръгваме.
-Хайде.
Двамата отидоха там и докато отидат стъклото се отмръзи.
-Оу,не професоре!!!
Добре че професора го видя навреме и го отмести на друга страна:
-Какво се случи-попита продавача.
-Дълга история-отговори Пайпър.
-Но н-о вие сте вещери.Помощ!!!-извика продавача.
-Бързо го замрази.И Паъпър го замръзи.
-Сега какво ще го правим-попита Пайпър.
-Ще му направим заклинание за да не разбере че сме вещери.
-Добре,но като нямаме.
-Като нямаме ще измислим-Отговори той и в мисълта си викаше:
"Знам че заклинанията не могат да се използват ей така,но трябва да го направя."

Добре да започвам ти го дръж замръзен.
Тази памет ти махни,
После памет нова сложи,
Този човек който е сега,
нищо да не помни от миналите си времена,
само приятели добри,
да познава в тези дни.

И той се отмръзи и не помнеше нищо.
-Оуу как ме боли главата-отговори продавача.-кажете какво ще желаете.
-Нищо само разглеждахме.-отговори Проф.Радослав Халиуел.
-Добре,довиждане-отговори продавача.
-Довиждане-Отговори Професора.
-Чао-Отговори Пайпър.

И тръгнаха към училището.

По пътя към училището стана нещо.Лампите започнаха да присветват,докато не изгърмяха и стана пълна тъмнина!Пайпър имаше късмет,че беше с проф.Радослав Халиуел,който направи заклинание и над тях се появи кълбо от светлина.Но въпреки това все още не беше достатъчно светло.Внезапно пред тях се появи ужасен демон.Професора се опита да го метне към стената,но демона го изпревари.И двамата бяха ранени.Проф.Радослав бе в безсъзнание,но Пайпър беше будна.Тя извика Проф.Лео Уаят,който е Ангел,а и на скоро беше придобил и силата Замръзяване.Всичко светна за секунди,защото Лео се появи на мястото на инцидента.Той вкамени демона,но нямаше време да го доунищожи,защото трябваше да спаси ранените.Проф.Лео ги хвана и се изпариха.Отидоха в спалните помещения и там той изцери раните им с магията си.Пайпър бе все още в ШОК,докато преподавателя по Отвари съжаляваше,че не е могъл да предпази ученичката и себе си.Директора го успокои и му каза че той няма никаква вина и че това е бил много могъщ демон.През това време демона се
освободил от магията на Ангела и се върнал в "долния свят",но се зарекъл че пак ще се върне.Учителите трябвало да измислят как да унищожат демона.

Пайпър се върна на инцидента където видя с кръв написано на пода.
ОТИДИ В БИБЛИОТЕКАТА...Пайпър се уплаши и
затича към Проф.Уаят,за да му съобщи какво се е случило.

Тогава Проф.Уаят и Проф.Радослав говореха за случелото се,и тогава Пайпър дойде и каза какво е видяла...

Проф.Уаят се притесни за учениците и за учителите!Каза на Проф.Р.Халиуел да отиде и да предопреди проф.Фийби Милано,а той се изпари и отиде при старейшините,за да пита какво да правят!

И както се очакваше демона се върна!Двамата професори бяха готови този път!Лео вкамени демона и Проф.Радослав хвърли своята отвара по демона! И двамата прочетоха заклинанието:
Лавандула, мимоза, Магарещки бодил,
Изгони това зло от нашето време,
Приготви неговата килия във времето,
Нека този демон да не съществува.

И демона се взриви и изчезна!Тогава всички останаха спокойни поне за няколко дена!

Пайпър седна да си почине до нея беше Проф.Радослав
Двама та се видяха и поговориха-
-Добър ден Пайпър.
-Добър ден.
-Какво правите тук.
-Както теб стоя си.
-Къде е Проф.Лео?
-Нямям и представа.
-Май е при стареишините.